Пощенска кутия за изоставени бебета

Наричат ги „прозорци за бебета“ - нещо като анонимна пощенска кутия, в която майката може да остави новороденото си бебе, за което не може да се грижи.
Тя отваря „прозореца“ и оставя бебето. Три минути, след като той се затвори, звъни аларма, която събира лекарски екип.

„Прозорецът“ обикновено е в задната част на болницата и дава възможност новороденото да бъде оставено на сигурно място и под лекарски грижи, без майката да влиза в контакт със служителите. 
Тя също получава помощ. Анонимно. Преди да си тръгне може да вземе от бокса „писмо“, което ѝ предлага безплатни консултации и финансова помощ. То ѝ дава всички контакти за връзка с болницата, както и списък с консултанти, които да ѝ обяснят какви са нейните права. Тя може да си вземе детето обратно, ако то вече не е осиновено.

Снимка: ASME

Инициативата е на швейцарската организация за Помощ на майките и децата ASME, която поема всички разноски по отглеждане на бебето до осиновяването му.

От 2001 г. 8 бебета са били оставени в болницата на швейцарския град Einsiedeln, където е създаден и първият в страната „прозорец“ за бебета. От осемте оставени там деца само едно е било взето обратно. Затова пък 5 от майките са излезли от анонимност и оставили свои координати на организацията.

В Германия има над 90 „прозорци“ или babyfenster (прозорец на немски), а Франция прилага подобна практика от близо век. Макар, че само по замисъл тя напомня за съвременната форма.
За 15 години в babyfenster са били изоставени 300 бебета. 

„Много от бебета пристигат при нас късно вечер или през уикенда. Голяма част са с лошо отрязана пъпна връв, което ни навежда на мисълта, че майката е раждала сама, без лекарска помощ.
Задължително уведомяваме Министерство на вътрешните работи и полицията“, разказва медицинско сестра Таня Кефлер, от болницата St. Joseph  в Neunkirchen, цитирана от кореспондента на RTL Marc-Olivier Fogiel.

Франция не е чужда на идеята за „прозорците“ за бебета като жест на любов и надежда.
Традицията датира от 19 век, когато закон задължава всяка болница да има така наречената „Кула на изоставените“. И те стават факт през 1811 г.
Днес Музеят на медицината, който се намира в родната къща на Гюстав Флобер, е съхранил доказателства. Там се пази писмо на майка, принудена да остави своето бебе за отглеждане.

Ето какво пише в него:
"Бедна моя Леонтин, майка ти те оставя с болка и жал. Аз съм много млада и без подкрепа, за да те отгледам. Ще плача и ще страдам за твоята съдба. Оставям те в 11 часа вечерта на 9 юли 1853 г."

Така че, идеята за „прозорците“ под една или друга форма, сякаш винаги е съществувала.
Колкото и тази практика на пръв поглед да изглежда добра алтернатива на казана за боклук, в който някои майки, притиснати от нужда, оставят новородените, тя среща и много неодобрение.

Полемика се води и в Швейцария, и в Германия. Има и много неуредени юридически въпроси.
Някои виждат в babyfenster модерната версия на „кулата на изоставените“ или алтернатива на анонимното раждане, когато жената може да роди под медицински грижи, но екипът пази в тайна нейната самоличност и след това урежда осиновяването на бебето.

Други са силно против. И те съвсем не са малко.
Изникват етични, медицински, юридически и социални критици, които имат своите солидни аргументи.
Вероятно те се увеличават успоредно с разрастване на центровете за грижа за анонимно изоставени бебета.

До юни 2012 г. има само един такъв пункт в Швейцария в болницата на Einsiedeln, кантон Schwyz. Създаден от по инициатива на ASME- фондация, която се бори срещу абортите и предлага на семейството и на жените съвети и помощ, ако бременността създава проблеми.
След това подобни структури се създават в Давос, Берн и Олтен. 
Сега на път е откриването на още 3 – в Тесин, Вали и Цюрих.

Има отправени много молби за разкриване на подобни центрове в много други кантони на страната.
В Швейцария случаите на зарязани на публични места новородени наистина са изключителна рядкост. Всеки единичен случай обаче сериозно разтърсва обществото. И е повод обществеността да настоява за разкриване на повече такива центрове.

Много обществени организации са категорични, че това няма да реши проблема с изоставените бебета.
Швейцарската организация за Сексуално здраве, която защитава семейното планиране и сексуално образование, е категорично против. Защото са убедени, че за всяка жена, както и за бебето ѝ, е важно да има здравни грижи преди, по време на бременността, раждането, както  и след това. И, че трябва те да ѝ бъдат гарантирани и тя да бъде следена медицински, психологически и социално. Посоката за решаване на това не са „прозорците“ за бебета , категорични са те.

Веселина Мончева